Мисленето като структура на интелекта

       Мисленето е структура на интелекта, което по никой начин не означава, че то, само по себе си, е предметна област на философията, макар че чрез рационалността проследяваме интелектуалното функциониране на индивидуалността, което функциониране е сфера на живата практическа дейност, имаща и своя обективна страна, но опознавана, доколкото е обхваната от субективността. Мисленето, от гледна точка на интелекта, е саморефлективно, което означава, че то е сфера на тъждество, но и на различие с останалите интелектуални структури, каквито са емоциите, волята, интуицията, нагласите, фантазията и други, а всички тези връзки на тъждество се постигат в процеса на социално активната дейност, която, преобразувайки обективните обстоятелства, преобразува и самата себе си, което означава и структурите на индивидуалността сред които е и интелектът. Става ясно каква е самата природа на философското мислене, а то е саморефлективно, но оставащо си винаги страна на своя носител – социално активната дейност като ядро на практиката. Трансменталността, разбирана от мен като позитивно Съ-преживяване, е духовна връзка, прераждана от умножената сила на семейството и общността, и когато говорим за нея или изразяваме цялостния процес чрез нея, ние имаме предвид и всички онези връзки и зависимости, които я възпроизвеждат в конкретния й вид.

       Философското мислене, именно като интелектуално, открива в преобразуваната, обективна действителност различни страни, които влизат помежду си в тъждество и тези противоречия са предмет на мисленето, което дефинира проблема като своя изходна основа и начало на пътя за резрешаване на противоречията.

       По силата на разделението на труда философията е поставена да вегетира като учебна дисциплина, откъсната от реалните проблеми на живота, но интегрирането на света промени структурата на общоформационния процес, който се превърна в реална, непосредствена основа за развитието на философията като наука, а тя е свързана и с нейното досегашно идеологизиране, което трябва да бъде отхвърлено и това нещо аз го правя успешно вече повече от три десетилетия, но съвременното общество, развиващо се като Глобализация, няма нужда от научна философия, защото то така би тръгнало против себе си, а с появата на интеграционни процеси и нуждата от философията ще става все по-осезателна, а наред с нея ще започне и процес на развитие на съдържателната литература на мястото на идеологията, която днес господства.