Богат, беден
Огледайте се хубаво около вас. Какво виждате? Дом, легло, топла завивка, вкусна закуска… Липсва ли ви нещо? Нещастни ли сте? Ако мислите, че нещо ви липсва спрете, защото вие имате всичко. Да, всеки се оплаква, че нещо му липсва. Всеки е пълен с липси, но има нещо, което винаги трябва да си повтаряме. Това, което ние не оценяме, за други е мечта. Това, от което се оплакваме всеки ден, за други е раят. Топлата завивка и вкусната закуска, дори и те липсват на хората в днешно време. Топлата завивка и вкусната закуска, дори и те стигат, за да кажем, че сме богати. Огледайте се около себе си. Виждате ли усмивките на близките си? Усещате ли любовта? Богати или бедни сте вие?
Предполагам ,че няма човек на този свят, който да не се е оплаквал от липсата. От липсата на пари, любов, усмивки, щастие. От липсата на нов телефон, нова кола или нови дрехи. Знам, че няма такъв човек. Знам, защото ние хората сме странни. Оценяме това, което сме имали, когато го загубим. Обичаме по-силно, когато вече сме наранили. Убиваме частичка от някого с думите си, а след това се извиняваме. Знам, защото и аз го правя. А не трябва. Не трябваше да плача за обувките, в които се влюбих, но родителите ми нямаха възможност да ми купят. Това разбрах, когато видях как един човек с усмивка сложи на краката си обувките, които бяха оставени до боклукчийската кофа. Не трябваше да казвам на родителите си, че искам да избягам от тях. Това разбрах, когато в класа ми влезе момиче, което живееше в дом за сираци и не познаваше родителите си. Не трябваше да казвам, че съм бедна. Не трябваше, защото не съм. Защото независимо, че не получих онези обувки, аз имах още пет чифта у дома. Защото независимо, че понякога се карам с родителите ми, те са до мен и ме подкрепят. Защото ние можем да живеем и без най-новия телефон и най-лъскавите обувки. Замислете се колко дълго може да продължи щастието ви ако портфейлът ви е пълен. Ден, два…? А когато парите свършат. Ще си купите ли щастие? Ще си купите ли любов, приятели, семейство? Огледайте се около себе си. Дори не подозирате колко щастливи сте вие !
Казват, че хората обичат да раздават това, от което те самите най-много се нуждаят. Някой би казал, че това не е вярно, защото все пак повечето хора са егоисти. Други пък биха казали, че е вярно. Зависи. Зависи от преживяванията ви, от хората, с които се срещате. Зависи от семейството и възпитанието. Истината е, че преди години аз също щях да кажа, че хората са егоисти, но днес съвсем не мисля така. Вече пет години уча в едно училище, с едни и същи хора. Всеки ден се виждаме, всеки ден разговаряме. Познаваме се точно като едно семейство. Преди пет години момчето с айфона, марковите дрехи и многото пари, което стои от лявата ми страна, изглеждаше най-щастливото дете на света. Изглеждаше, защото не го познавах достатъчно добре. И все пак исках да съм като него. От дясната ми страна стоеше друго момче. То имаше обикновен телефон, няколко блузи, които сменяше, а родителите му му даваха по два лева на ден. Мислих, че е много тъжен… но това беше преди пет години. Преди пет години, когато на момчето с айфона му беше забранено да играе пред блока, а другото риташе до късно с приятелите си. Преди пет години, когато родителите на момчето с айфона го прибираха със скъпата си кола, а другото просто хващаше автобуса. Преди пет години, когато не се познавахме. Оказва се обаче, че да имаш пари съвсем не те прави щастлив. Днес, след пет години, вече виждам нещата под съвсем различен ъгъл. И ако сега ме попитат на чие място искам да бъда, определено няма да е на мястото на момчето от лявата ми страна. Защо? Защото през годините той не излизаше, не лудуваше, а родителите му се разделиха. Защото той не знае какво е да пътуваш с автобус и какво е да се зарадваш на коледния подарък на баба ти. Дори и тя всяка година да ти подарява вълнени чорапи. Защото днес той кара скъпа кола, но е сам. Защото, когато се прибере в големия апартамент, там го чака само неговото куче. Няма я обичта, подкрепата, топлината. Няма го чувството, което ни прави истински щастливи. И днес се питам кой от двамата е по-богат. Момчето с два лева в джоба или това с айфона? Мисля, че за всички е ясно… А колко по-различно беше преди пет години!
Спомням си, че когато бях малка баба ми казваше на хората, които не постъпват добре, че са бедни. Независимо дали слушаше лошите новини по телевизията или се разхождаше в парка. Всеки път казваше „О, колко бедни хора има на този свят!”, а аз всеки път се чудих. Как така бедни? Нямаха ли пари тези хора… Всеки път се чудих и всеки път я питах какво иска да каже, а тя винаги ми отговаряше, че ще разбера, когато стана голяма. „О, колко бедни хора има на този свят!” казва и майка ми, докато гледа новините. Не е нужно да казвам на кого прилича. Но има една разлика- аз вече не питам защо. Аз просто се съгласявам. Да, има много бедни хора около нас. Бедни по душа, бедни на чувства, бедни на знания, бедни на желание да бъдат по-добри. Бедни по обноски и възпитание. Богат ли си, когато нараниш другия? Богат ли си, когато мислиш единствено за себе си? Богат ли си, когато грабиш и убиваш? Може би… Едни биха се съгласили, други биха отрекли, а трети просто биха казали „О, колко бедни хора има на този свят!”.
Всъщност, давате ли си сметка, че много често именно нещата, за които най-много се ядосваме, са най-маловажни. Давате ли си сметка, че няма значение. Няма значение дали живееш в къща на три етажа или в малък апартамент. Няма значение дали имаш една или пет коли. Няма значение колко е голямо богатството ти. Всичко това губи смисъл, когато се огледаш и не намериш топлата завивка, вкусната закуска и любимите хора. Всичко това губи смисъл ако не си помагаме взаимно и не се подкрепяме. Хиляди свещи могат да бъдат запалени само от една, без да съкратят живота й. Щастието не намаля, ако го споделяме. Няма да обеднеем ако споделим дори и малкото, което имаме с някого. Нито ще забогатеем, ако не го направим. И все пак.. Огледайте се. Бедни или богати сте вие?
