Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2015 14:40 - Сексът и селото 2: Лейдис найт
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2873 Коментари: 8 Гласове:
20

Последна промяна: 04.09.2015 17:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Лейдис найт. Такава беше уговорката ни за кръчмата „При Жмунц”, дето е горе на най-високия селски баир. Но беше. Докато не се появи Штафана, стиснала подмишница Фиданчо. Салона измърмори, но Штафана не й обърна внимание, настани се на стола, настина и Фиданката в скута си и започна да го лигави, мляска и храни в уста. Зле да ти стане, само като ги слушаш, какво остава да ги и гледаш. Фидан – с все така сълзлива физиономия, Штафана цъфтеше и връзваше, зрееше и се разливаше в сладост.
   Не бяхме успели още да изпием по едно, когато Салона извика възмутено.
   - Айде, стига бе, тоя пък как се намъкна тук?
   „Тоя” я чу, разбира се, но не смени курса си към нашата маса. Казваше се Гено. Беше уникално противна твар, която мреше да се навре там, дето никой не го ще и да предявява претенции за внимание и съобразяване с неговата „величава” и „аристократична природа”. Така се изразяваше за себе си. Самочувствието му идеше от факта, че работеше на портала на селското сметище. Именно боклукът бе неговото имение, богатство и благородническа титла. Миришеше на разложен плъх, а външният му вид бе истинска отрова. Неслучайно го наричаха Гено Паразита. Гонеха го отвсякъде, но на – нали е паразит, успял бе да се вмъкне в „При Жмунц”. Присламчи грозната си брадясала муцуна с жълти очила и протегна ръка за здрависване с Фидан.
   - Здрасти, моето момче.
   „Моето момче” дали го познаваше, или не, не бе от значение за Штафана. Като истинска орлица майка тя стисна здраво до себе си Фидан и завря лицето му на скришно в деколтето си. Погледна злобно Гено и му изсъска враждебно:
   - Само да си посмял да го докоснеш и с мисъл!
   Онзи театрално обърна гръб. Но пък Штафана за по-сигурно се измести на съседната маса. Паразита обаче не се махна. Настани се до Мара и пръдна. Мара стисна гнусливо нос и избяга на бара. Аз и Салона някак удържахме и останахме да браним територията на нашата маса. Съществото бръкна в гащите си да се почеше и се обърна към мен:
   - Прекрасна селянко, как ти е името?
   - Гадост! – изсумтя Салона.
   - Изчезни! – извиках му аз.
   - Защо? Какво толкоз съм ви направил? Искам компания. И аз съм човек!
   - Нима? – възкликна презрително Салона.
   - Ще те осъдя, да знаеш! Що за отношение само! – пенеше се Гено.
   - Абе що ли те търпя аз тебе! – изригна Салона и скочи от стола.
   Мислех, че Салона ще му налети на Паразита като ястреб на мърша, но тя тръгна нанякъде към кухнята. Гено най-спокойната си остана на място и запосяга към мезето на Штафана.
   - Не пипай бе, гнусар такъв! – извика тя от съседната маса.
   - Що? Чист съм, мил съм си ръцете.
   - В кой век бе, мизернико?
   - Преди малко, с плюнка! Ей на - и се изхрачи в ръцете си - пак ще се умия зарад теб.
   Доповръща ми се и излязох навън. В това време Салона бе подкарала синовете на Жмунца – четирима яки селяни – да изхвърлят навлека. Те го хванали с някакви щипци – никой не искаше да си цапа ръцете с Паразита – и го изкарали навън. Там аз видях как го натикаха с главата надолу в една кофа за боклук, затвориха здраво капака на кофата и я търкулнаха надолу по баира към дерето.
   И докато поемах вече чистия въздух, момчетата на Жмунца избутаха Кольо навън и треснаха врата под носа му. Той пък какво е направил. И нали уж щеше да жъне цяла нощ?
    - Какво става тука, Кольо?
   Кольо спря да хлопа по вратата и ме задърпа към прозореца.
    - На! Виж!
   И аз видях. Казано накратко Кольо ревнуваше. Мара беше на бара, а около нея се въртеше Мърто. Шепнеше й нещо на уше, побутваше я с рамо, чукваше чаша в нейната… И на мен ми се сви сърцето. Като на Кольо. И явно е тръгнал на бой, ама са го изхвърлили още при първата крачка. Сега палеше цигара от цигара и риташе де що дърво, храст и кофа за боклук се изпречеше пред погледа му. 
   - Само да излезе, само да излезе…Такъв тупаник ще му тегля на тоя, чеее…..
   С удоволствие бих се присъединила и аз, но само поисках цигара на Кольо. И докато той вадеше кутията и кибрита, на бара стана интересно.
   - Кольо, Кольо - дръпнах го за ръкава аз - Глей кво става!
   Мара зашлеви шамар на Мърто. После още няколко. На Мърто обаче явно му хареса, щото притисна Мара до бара и я натисна за целувки. Мара обаче го срита между краката, а после надигна физиономията му с отличен удар под брадичката, за да го тресне с с длани по ушите! Браво, приятелко, браво, Маре!
   - Моето момиче! – врещеше щастливо Кольо - Моето момиче!
   Мара сложи крак върху достойнството на Мърто и с цялата сила на новите си джапанки завъртя крак отгоре. После изтри джапанки в лицето и гърдите му и подмина.
   Бях горда с нея! А Кольо… Кольо цъфтеше и се снимаше.
   - Виж, виж, става да й я пратя, нали?
   Беше си направил селфи, събрал устни в целувка. Приличаше на селска кифла. Или кокоша трътка. Зависи от гледната точка. И докато да кажа – не, не пращай, той вече бе изпратил снимката. Кольова работа...
   Ама че вечер, мислех си аз, докато допушвахме цигарите с Кольо, а така добре го бяхме планирали за Лейдис найт...



Гласувай:
20



1. vishnichka - Привет, Марти!:)
04.09.2015 19:41
Пропуснала съм доста история, ще се връщам явно назад да ги видя сладуранките какви са ги натворили през лятото...
:)
цитирай
2. martito - vishnichka,
04.09.2015 20:15
Добре дошла, Виши! :)
Мисля, че ще ти харесат "творенията" на героините ми :)) Нали ги знаеш какви селянки са - няма други като тях ;)
Поздравчета :)
цитирай
3. hel - Въвеждаш ни в един доста далечен и ...
04.09.2015 22:16
Въвеждаш ни в един доста далечен и непознат свят (за такива като мен), но колоритен и интересен.
Поздрав!
цитирай
4. martito - hel,
05.09.2015 08:14
Добре си дошла да опознаваш този "колоритен и интересен" свят :) За мен ще е удоволствие :)
Хубав ден, hel, и много настроение :)
цитирай
5. loverka - ама ,че екзотика, непознат свят..хах ха хаа...
05.09.2015 10:14
hel написа:
Въвеждаш ни в един доста далечен и непознат свят (за такива като мен), но колоритен и интересен.
Поздрав!



пс . Аплаузе ,марти бейби,и очаквам Оперетата;)))
цитирай
6. martito - loverka,
05.09.2015 10:32
Привет, красавице! :))
Очааквааай :)) Все ще й се случи да се случи и оперетата ;)
Весело настроение, душице :)
цитирай
7. stela50 - Каква вечер, какви емоции... каква любов...
05.09.2015 17:56
това село наистина е извънземно, героините - невероятни,
а случванията - интересни, забавни, много емоционални...
сериалът увеличава рейтинга си, героините - популярността си.
А аз очаквам следващия епизод с нетърпение.
Поздрав, Мартито !
цитирай
8. martito - stela50,
06.09.2015 10:55
Хей, чудно ги редиш думите, ще те вземем за PR на героините :))
Поздравчета и много, много прегръдкии :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844846
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662