Постинг
04.09.2015 14:40 -
Сексът и селото 2: Лейдис найт
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2873 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2015 17:19
Прочетен: 2873 Коментари: 8 Гласове:
20
Последна промяна: 04.09.2015 17:19
Лейдис найт. Такава беше уговорката ни за кръчмата „При Жмунц”, дето е горе на най-високия селски баир. Но беше. Докато не се появи Штафана, стиснала подмишница Фиданчо. Салона измърмори, но Штафана не й обърна внимание, настани се на стола, настина и Фиданката в скута си и започна да го лигави, мляска и храни в уста. Зле да ти стане, само като ги слушаш, какво остава да ги и гледаш. Фидан – с все така сълзлива физиономия, Штафана цъфтеше и връзваше, зрееше и се разливаше в сладост.
Не бяхме успели още да изпием по едно, когато Салона извика възмутено.
- Айде, стига бе, тоя пък как се намъкна тук?
„Тоя” я чу, разбира се, но не смени курса си към нашата маса. Казваше се Гено. Беше уникално противна твар, която мреше да се навре там, дето никой не го ще и да предявява претенции за внимание и съобразяване с неговата „величава” и „аристократична природа”. Така се изразяваше за себе си. Самочувствието му идеше от факта, че работеше на портала на селското сметище. Именно боклукът бе неговото имение, богатство и благородническа титла. Миришеше на разложен плъх, а външният му вид бе истинска отрова. Неслучайно го наричаха Гено Паразита. Гонеха го отвсякъде, но на – нали е паразит, успял бе да се вмъкне в „При Жмунц”. Присламчи грозната си брадясала муцуна с жълти очила и протегна ръка за здрависване с Фидан.
- Здрасти, моето момче.
„Моето момче” дали го познаваше, или не, не бе от значение за Штафана. Като истинска орлица майка тя стисна здраво до себе си Фидан и завря лицето му на скришно в деколтето си. Погледна злобно Гено и му изсъска враждебно:
- Само да си посмял да го докоснеш и с мисъл!
Онзи театрално обърна гръб. Но пък Штафана за по-сигурно се измести на съседната маса. Паразита обаче не се махна. Настани се до Мара и пръдна. Мара стисна гнусливо нос и избяга на бара. Аз и Салона някак удържахме и останахме да браним територията на нашата маса. Съществото бръкна в гащите си да се почеше и се обърна към мен:
- Прекрасна селянко, как ти е името?
- Гадост! – изсумтя Салона.
- Изчезни! – извиках му аз.
- Защо? Какво толкоз съм ви направил? Искам компания. И аз съм човек!
- Нима? – възкликна презрително Салона.
- Ще те осъдя, да знаеш! Що за отношение само! – пенеше се Гено.
- Абе що ли те търпя аз тебе! – изригна Салона и скочи от стола.
Мислех, че Салона ще му налети на Паразита като ястреб на мърша, но тя тръгна нанякъде към кухнята. Гено най-спокойната си остана на място и запосяга към мезето на Штафана.
- Не пипай бе, гнусар такъв! – извика тя от съседната маса.
- Що? Чист съм, мил съм си ръцете.
- В кой век бе, мизернико?
- Преди малко, с плюнка! Ей на - и се изхрачи в ръцете си - пак ще се умия зарад теб.
Доповръща ми се и излязох навън. В това време Салона бе подкарала синовете на Жмунца – четирима яки селяни – да изхвърлят навлека. Те го хванали с някакви щипци – никой не искаше да си цапа ръцете с Паразита – и го изкарали навън. Там аз видях как го натикаха с главата надолу в една кофа за боклук, затвориха здраво капака на кофата и я търкулнаха надолу по баира към дерето.
И докато поемах вече чистия въздух, момчетата на Жмунца избутаха Кольо навън и треснаха врата под носа му. Той пък какво е направил. И нали уж щеше да жъне цяла нощ?
- Какво става тука, Кольо?
Кольо спря да хлопа по вратата и ме задърпа към прозореца.
- На! Виж!
И аз видях. Казано накратко Кольо ревнуваше. Мара беше на бара, а около нея се въртеше Мърто. Шепнеше й нещо на уше, побутваше я с рамо, чукваше чаша в нейната… И на мен ми се сви сърцето. Като на Кольо. И явно е тръгнал на бой, ама са го изхвърлили още при първата крачка. Сега палеше цигара от цигара и риташе де що дърво, храст и кофа за боклук се изпречеше пред погледа му.
- Само да излезе, само да излезе…Такъв тупаник ще му тегля на тоя, чеее…..
С удоволствие бих се присъединила и аз, но само поисках цигара на Кольо. И докато той вадеше кутията и кибрита, на бара стана интересно.
- Кольо, Кольо - дръпнах го за ръкава аз - Глей кво става!
Мара зашлеви шамар на Мърто. После още няколко. На Мърто обаче явно му хареса, щото притисна Мара до бара и я натисна за целувки. Мара обаче го срита между краката, а после надигна физиономията му с отличен удар под брадичката, за да го тресне с с длани по ушите! Браво, приятелко, браво, Маре!
- Моето момиче! – врещеше щастливо Кольо - Моето момиче!
Мара сложи крак върху достойнството на Мърто и с цялата сила на новите си джапанки завъртя крак отгоре. После изтри джапанки в лицето и гърдите му и подмина.
Бях горда с нея! А Кольо… Кольо цъфтеше и се снимаше.
- Виж, виж, става да й я пратя, нали?
Беше си направил селфи, събрал устни в целувка. Приличаше на селска кифла. Или кокоша трътка. Зависи от гледната точка. И докато да кажа – не, не пращай, той вече бе изпратил снимката. Кольова работа...
Ама че вечер, мислех си аз, докато допушвахме цигарите с Кольо, а така добре го бяхме планирали за Лейдис найт...
Не бяхме успели още да изпием по едно, когато Салона извика възмутено.
- Айде, стига бе, тоя пък как се намъкна тук?
„Тоя” я чу, разбира се, но не смени курса си към нашата маса. Казваше се Гено. Беше уникално противна твар, която мреше да се навре там, дето никой не го ще и да предявява претенции за внимание и съобразяване с неговата „величава” и „аристократична природа”. Така се изразяваше за себе си. Самочувствието му идеше от факта, че работеше на портала на селското сметище. Именно боклукът бе неговото имение, богатство и благородническа титла. Миришеше на разложен плъх, а външният му вид бе истинска отрова. Неслучайно го наричаха Гено Паразита. Гонеха го отвсякъде, но на – нали е паразит, успял бе да се вмъкне в „При Жмунц”. Присламчи грозната си брадясала муцуна с жълти очила и протегна ръка за здрависване с Фидан.
- Здрасти, моето момче.
„Моето момче” дали го познаваше, или не, не бе от значение за Штафана. Като истинска орлица майка тя стисна здраво до себе си Фидан и завря лицето му на скришно в деколтето си. Погледна злобно Гено и му изсъска враждебно:
- Само да си посмял да го докоснеш и с мисъл!
Онзи театрално обърна гръб. Но пък Штафана за по-сигурно се измести на съседната маса. Паразита обаче не се махна. Настани се до Мара и пръдна. Мара стисна гнусливо нос и избяга на бара. Аз и Салона някак удържахме и останахме да браним територията на нашата маса. Съществото бръкна в гащите си да се почеше и се обърна към мен:
- Прекрасна селянко, как ти е името?
- Гадост! – изсумтя Салона.
- Изчезни! – извиках му аз.
- Защо? Какво толкоз съм ви направил? Искам компания. И аз съм човек!
- Нима? – възкликна презрително Салона.
- Ще те осъдя, да знаеш! Що за отношение само! – пенеше се Гено.
- Абе що ли те търпя аз тебе! – изригна Салона и скочи от стола.
Мислех, че Салона ще му налети на Паразита като ястреб на мърша, но тя тръгна нанякъде към кухнята. Гено най-спокойната си остана на място и запосяга към мезето на Штафана.
- Не пипай бе, гнусар такъв! – извика тя от съседната маса.
- Що? Чист съм, мил съм си ръцете.
- В кой век бе, мизернико?
- Преди малко, с плюнка! Ей на - и се изхрачи в ръцете си - пак ще се умия зарад теб.
Доповръща ми се и излязох навън. В това време Салона бе подкарала синовете на Жмунца – четирима яки селяни – да изхвърлят навлека. Те го хванали с някакви щипци – никой не искаше да си цапа ръцете с Паразита – и го изкарали навън. Там аз видях как го натикаха с главата надолу в една кофа за боклук, затвориха здраво капака на кофата и я търкулнаха надолу по баира към дерето.
И докато поемах вече чистия въздух, момчетата на Жмунца избутаха Кольо навън и треснаха врата под носа му. Той пък какво е направил. И нали уж щеше да жъне цяла нощ?
- Какво става тука, Кольо?
Кольо спря да хлопа по вратата и ме задърпа към прозореца.
- На! Виж!
И аз видях. Казано накратко Кольо ревнуваше. Мара беше на бара, а около нея се въртеше Мърто. Шепнеше й нещо на уше, побутваше я с рамо, чукваше чаша в нейната… И на мен ми се сви сърцето. Като на Кольо. И явно е тръгнал на бой, ама са го изхвърлили още при първата крачка. Сега палеше цигара от цигара и риташе де що дърво, храст и кофа за боклук се изпречеше пред погледа му.
- Само да излезе, само да излезе…Такъв тупаник ще му тегля на тоя, чеее…..
С удоволствие бих се присъединила и аз, но само поисках цигара на Кольо. И докато той вадеше кутията и кибрита, на бара стана интересно.
- Кольо, Кольо - дръпнах го за ръкава аз - Глей кво става!
Мара зашлеви шамар на Мърто. После още няколко. На Мърто обаче явно му хареса, щото притисна Мара до бара и я натисна за целувки. Мара обаче го срита между краката, а после надигна физиономията му с отличен удар под брадичката, за да го тресне с с длани по ушите! Браво, приятелко, браво, Маре!
- Моето момиче! – врещеше щастливо Кольо - Моето момиче!
Мара сложи крак върху достойнството на Мърто и с цялата сила на новите си джапанки завъртя крак отгоре. После изтри джапанки в лицето и гърдите му и подмина.
Бях горда с нея! А Кольо… Кольо цъфтеше и се снимаше.
- Виж, виж, става да й я пратя, нали?
Беше си направил селфи, събрал устни в целувка. Приличаше на селска кифла. Или кокоша трътка. Зависи от гледната точка. И докато да кажа – не, не пращай, той вече бе изпратил снимката. Кольова работа...
Ама че вечер, мислех си аз, докато допушвахме цигарите с Кольо, а така добре го бяхме планирали за Лейдис найт...
Тагове:
Десет идеи за справяне с боклучената кри...
Мишовски бил бушон в схемата с пловдивск...
(Тема за размисъл) Да изметем Общинския ...
Мишовски бил бушон в схемата с пловдивск...
(Тема за размисъл) Да изметем Общинския ...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
МАЯ СТЕФАНОВА С ГОЛЯМО РАЗКРИТИЕ...
Историко-етнографският музей на г-н Хрис...
МАЯ СТЕФАНОВА С ГОЛЯМО РАЗКРИТИЕ...
Историко-етнографският музей на г-н Хрис...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
vishnichka -
Привет, Марти!:)
04.09.2015 19:41
04.09.2015 19:41
Пропуснала съм доста история, ще се връщам явно назад да ги видя сладуранките какви са ги натворили през лятото...
:)
цитирай:)
Добре дошла, Виши! :)
Мисля, че ще ти харесат "творенията" на героините ми :)) Нали ги знаеш какви селянки са - няма други като тях ;)
Поздравчета :)
цитирайМисля, че ще ти харесат "творенията" на героините ми :)) Нали ги знаеш какви селянки са - няма други като тях ;)
Поздравчета :)
Въвеждаш ни в един доста далечен и непознат свят (за такива като мен), но колоритен и интересен.
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Добре си дошла да опознаваш този "колоритен и интересен" свят :) За мен ще е удоволствие :)
Хубав ден, hel, и много настроение :)
цитирайХубав ден, hel, и много настроение :)
hel написа:
Въвеждаш ни в един доста далечен и непознат свят (за такива като мен), но колоритен и интересен.
Поздрав!
Поздрав!
пс . Аплаузе ,марти бейби,и очаквам Оперетата;)))
Привет, красавице! :))
Очааквааай :)) Все ще й се случи да се случи и оперетата ;)
Весело настроение, душице :)
цитирайОчааквааай :)) Все ще й се случи да се случи и оперетата ;)
Весело настроение, душице :)
това село наистина е извънземно, героините - невероятни,
а случванията - интересни, забавни, много емоционални...
сериалът увеличава рейтинга си, героините - популярността си.
А аз очаквам следващия епизод с нетърпение.
Поздрав, Мартито !
цитирайа случванията - интересни, забавни, много емоционални...
сериалът увеличава рейтинга си, героините - популярността си.
А аз очаквам следващия епизод с нетърпение.
Поздрав, Мартито !
Хей, чудно ги редиш думите, ще те вземем за PR на героините :))
Поздравчета и много, много прегръдкии :)
цитирайПоздравчета и много, много прегръдкии :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете