като пуснат наопаки филм...

Ще разцъфнат повторно

цветята, увяхнали вчера.

Ще отворя отново

всички врати,

дето някога съм затворила

и всичко изгубено

ще намеря.

Ще се върнат

на своята първа гара

влаковете, които изпратих...

В обратното време

ще се разтваря

на истинското

тежкият отпечатък -

все повече грешки

ще заличавам

и все по-праведно ще живея.

Накрая и първата детска рана

без белег ще заздравее...

Моят обратен живот

като в приказно огледало

ще изглежда така подреден и хубав,

че докато се питам

толкова ли наопаки съм живяла,

ще престана

да съществувам.

4.11.1998 г.